Националната българска носия е един от най-характерните елементи на българската народна култура. Това са традиционни облекла, които имат особено значение както в ежедневието, така и в празничния живот на българина. Всеки регион на България има своя носия с уникални характерни мотиви.

Основни характеристики

В украсата на българската носия е вплетен определен код - по него в миналото българите са получавали информация за рода на носещите дрехите и района на страната, в която са живели. Всеки костюм съдържал собствено послание.

Българската носия се състои от множество елементи и мотиви, които се коренят в езическите вярвания и легенди. И така, никой не е носел дрехи с напълно симетрични украси, защото българите вярвали, че пълната симетрия е дяволско творение. Следователно елементите често се добавят и премахват. 

Носия с две престилки

По стил се отличават различни видове женски народни български носии. Тези характеристики варират в различните географски области и зависят от конкретни исторически обстоятелства.

Основните елементи на един от видовете облекло са: риза, две престилки, прикрепени към кръста (едната отпред, другата отзад) и колан. Красива бродерия краси голяма част от ръкавите, предницата и гърба на ризата.

От домашен декоративен плат се изработват две престилки: задната част пада на плисета и се набира, предната се състои от една или две части с хоризонтална или вертикална бродерия. Задната престилка съществува в няколко варианта (вълненик, кърлянка, завешка и други), характерни за определени географски области. Коланът представлява дълго парче плат, увито няколко пъти около кръста.

Първоначално тази древна българска народна носия е била разпространена по всички български земи, но в по-късни времена се е запазила предимно в района на Дунавската равнина.

Сукман

Сукманът е бил най-разпространеният вид женско народно облекло. Многото му регионални разновидности споделят някои общи характеристики: вида на тъканта, кройката, подобна на туника, и деколтето. Сукманът най-често е рокля без ръкави, но на места е с къс или дълъг ръкав. 

Украсата на тази българска народна носия е съсредоточена върху полата, деколтето и ръкавите. Състои се от многоцветна бродерия, декоративен плат и апликации от плетеници, различни по размер и стил.

Основните три разновидности на сукманената носия са:

• късоклинест, характерен за Западна България;
• висококлинест, характерен за Централна България;
• сукман от две части, характерен за някои източни райони.

Сукманът се носи с колан, който се закопчава отпред с пафти.

Саята, като част от българската народна носия, включва като основен компонент риза-туника, която винаги се носи като горна дреха. Дължината на полата е различна (може да бъде до коляното или глезена), ръкавите са къси или дълги. Материята за роклята е в различни цветове. Преобладават едноцветните бели, черни, сини рокли от памучни или вълнени материи.

Носия с една престилка

Този тип българска народна носия е характерен за някои райони на Дунавската равнина и Родопите. Състои се от по-малко елементи:

• дълга риза под формата на туника;
• престилка, завързана на кръста (тясна, от една част или по-широка от две части) с орнамент.