В нашия блог вече сме ви разказвали неведнъж за пъстротата и богатството на традиционната българска народна носия. Всяка от шестте етнографски области на България, освен със своите танци, песни и обичаи, се отличава и с характерни народни носии. В тази статия ще ви пренесем на едно вълнуващо пътешествие няколко века назад, за да ви разкажем повече за красотата на северняшката народна носия и нейните характерни особености.
Какво трябва да знаем за Северняшката фолклорна област?
Видът на традиционното народно облекло е пряко свързан с бита, препитанието на хората от региона и техните вярвания. Затова преди да обърнем в детайли внимание на северняшката народна носия, нека първо ви разкажем малко повече за самата фолклорна област.
Северняшката фолклорна област е една от най-обширните области в българските етнически земи, като по-голяма от нея е единствено Тракийската област. Тя се простира на територията по протежението на Стара планина и обхваща почти цялата Северна България, с изключение на Добруджа. Големите административни центрове, които попадат в пределите ѝ днес са градовете Монтана, Видин, Враца, Плевен, Русе, Търговище, Велико Търново, Габрово, Ловеч.
Заради обширната си територия, Северняшката област може да се похвали с голямо фолклорно богатство, което включва разнообразни танци, песни и традиции. Изключително интересни са и народните носии, тъй като за различните части на областта са характерни различен вид мъжки и дамски северняшки народни носии. Разликите в голяма степен се определят от това дали местните жители са живеели в планината или в равнинните части, както и от сезони и климата. Нека ви разкажем малко повече и за тях.
Дамските северняшки народни носии
Характерна за този край на българските земи е т.нар. двупрестилчена женска носия. Тя се е носила основно през топлите месеци в планинските райони, а в равнината и целогодишно. Както името ясно подсказва, отличителна черта на този вид носия са двете престилки. Този вид носия се състои от бяла риза, която в западната част на областта е известна като “кошуля”. Ризата е допълнена от две престилки - една, която се връзка отпред и задна надиплена престилка, известна с името “бръчник”.
В Северняшката фолклорна област са разпространени също и сукманените женски носии. Те са били предпочитани през зимата, а в планинските райони, където климатът е по-суров и през топлите месеци. Този вид носия се състои от дебел сукман, най-често изработен от вълна и оцветен в черен или тъмносин цвят. Срещат се и сукмани, направени от други традиционни материи като лен или памук. Сукманът има туникообразна кройка и може да бъде както без, така и с дълги или къси ръкави.
Мъжките северняшки народни носии
Българските мъжки носии се делят на два основни вида - чернодрешни и белодрешни. Характерна за почти цялата Северняшката етнографска област е мъжката белодрешна носия. Изключение прави единствено районът на град Габрово, където мъжете са носили чернодрешни носии.
Мъжката белодрешна носия се състои от бяла памучна риза, която може да е с различна дължина. Потурите традиционно се изработват от вълнен плат, като ширината на крачолите варира. Според етнолозите, по-тесните крачоли на носията са характерни за по-бедното и трудещото се население, а широки крачоли са имали само носиите на по-заможните местни жители. На кръста си мъжете увиват широк червен пояс, а горната част е елек, който често е богато украсен.
